Новини

ИСТОРИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ НА ИНТРАВЕНОЗНАТА АНЕСТЕЗИЯ

Интравенозното приложение на лекарства датира от седемнадесети век, когато Кристофър Рен инжектира опиум в куче, използвайки гъши перо и свински мехур, и кучето се „зашеметява“. През 30-те години на миналия век хексобарбитал и пентотал са въведени в клиничната практика.

Именно през 60-те години на миналия век във фармакокинетиката са създадени модели и уравнения за интравенозни инфузии, а през 80-те години са въведени компютърно контролирани интравенозни инфузионни системи. През 1996 г. е представена първата инфузионна система с таргетно контролиране („Diprufusor“).

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

A целенасочено контролирана инфузияе инфузия, контролирана по такъв начин, че да се опита да постигне определена от потребителя концентрация на лекарството в интересуваща ни телесна част или тъкан. Тази концепция е предложена за първи път от Крюгер Тимер през 1968 г.

ФАРМАКОКИНЕТИКА

Обем на разпределение.

Това е видимият обем, в който се разпределя лекарството. Изчислява се по формулата: Vd = доза/концентрация на лекарството. Стойността му зависи от това дали се изчислява в нула време – след болус (Vc) или в стационарно състояние след инфузия (Vss).

Разрешение.

Клирънсът представлява обемът на плазмата (Vp), от който лекарството се елиминира за единица време, за да се отчете елиминирането му от организма. Клирънс = Елиминиране X Vp.

С увеличаване на клирънса, полуживотът намалява, а с увеличаване на обема на разпределение, полуживотът също се увеличава. Клирънсът може да се използва и за описание на това колко бързо лекарството се движи между отделенията. Лекарството първоначално се разпределя в централното отделение, преди да се разпредели в периферните отделения. Ако са известни началният обем на разпределение (Vc) и желаната концентрация за терапевтичен ефект (Cp), е възможно да се изчисли натоварващата доза за постигане на тази концентрация:

Натоварваща доза = Cp x Vc

Може да се използва и за изчисляване на болусната доза, необходима за бързо повишаване на концентрацията по време на непрекъсната инфузия: Болусната доза = (Cnew – Cactual) X Vc. Скоростта на инфузия за поддържане на стационарно състояние = Cp X Clirense.

Простите инфузионни режими не постигат стационарна плазмена концентрация, докато не достигне поне петкратно времето на полуелиминиране. Желаната концентрация може да се постигне по-бързо, ако болусната доза е последвана от инфузия с определена скорост.