Новини

История и еволюция на интравенозна анестезия

Интравенозното прилагане на лекарства датира от XVII век, когато Кристофър Рен инжектира опиум в куче, използвайки гъска перо и свински мехур и кучето става „задушено“. През 30 -те години на миналия век хексобарбитал и пентотал са въведени в клиничната практика.

Именно през фармакокинетията на 60 -те години на миналия век се образуват модели и уравнения за IV инфузии, а през 80 -те години са въведени компютърно контролирани IV системи за инфузия. През 1996 г. е въведена първата целева контролирана инфузионна система („Diprufusor“).

Определение

A Целева контролирана инфузияе инфузия, контролирана по такъв начин, че да се опитва да постигне концентрация на лекарство, определена от потребител, в телесно отделение от интерес или тъкан от интерес. Тази концепция е предложена за първи път от Крюгер Тимер през 1968 г.

Фармакокинетика

Обем на разпределение.

Това е очевидният обем, в който се разпределя лекарството. Изчислява се по формулата: VD = доза/концентрация на лекарството. Стойността му зависи от това дали се изчислява по време на нула - след болус (VC) или в стабилно състояние след инфузия (VSS).

Клирънс.

Клирънсът представлява обема на плазмата (VP), от който лекарството се елиминира за единица време, за да се отчита нейното елиминиране от тялото. Клирънс = елиминиране x Vp.

С увеличаването на клирънса полуживотът намалява и с увеличаването на обема на разпределението се увеличава и полуживотът. Разчистването може да се използва и за описание на това колко бързо се движи лекарството между отделенията. Първоначално лекарството се разпределя в централното отделение преди разпределението в периферни отделения. Ако първоначалният обем на разпределение (VC) и желаната концентрация за терапевтичен ефект (CP) са известни, е възможно да се изчисли дозата на натоварване, за да се постигне тази концентрация:

Зареждане на доза = CP x VC

Може да се използва и за изчисляване на болусната доза, необходима за бързо увеличаване на концентрацията по време на непрекъсната инфузия: болусна доза = (CNew - CACTUAL) X VC. Скоростта на инфузия за поддържане на стабилно състояние = CP X клирънс.

Простите режими на инфузия не постигат стабилна плазмена концентрация, докато поне пет множества от елиминиращия полуживот. Желаната концентрация може да бъде постигната по -бързо, ако болусната доза е последвана от скорост на инфузия.