Новини

ИСТОРИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ НА ВЕНОЗНАТА АНЕСТЕЗИЯ

Интравенозното приложение на наркотици датира от седемнадесети век, когато Кристофър Рен инжектира опиум на куче с помощта на гъше перо и свински мехур и кучето става „зашеметено“. През 30-те години хексобарбиталът и пентоталът са въведени в клиничната практика.

През 60-те години на миналия век бяха създадени фармакокинетични модели и уравнения за интравенозни инфузии, а през 80-те години бяха въведени компютърно контролирани системи за интравенозна инфузия. През 1996 г. беше въведена първата целево контролирана система за инфузия („Diprufusor“).

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

A целева контролирана инфузияе инфузия, контролирана по такъв начин, че да се опита да постигне определена от потребителя концентрация на лекарството в отделението на тялото, представляващо интерес, или тъкан, представляваща интерес. Тази концепция е предложена за първи път от Крюгер Тимер през 1968 г.

ФАРМАКОКИНЕТИКА

Обем на разпределение.

Това е привидният обем, в който се разпределя лекарството. Изчислява се по формулата: Vd = доза/концентрация на лекарството. Стойността му зависи от това дали е изчислена в момент нула – след болус (Vc) или в стационарно състояние след инфузия (Vss).

Клирънс.

Клирънсът представлява обема на плазмата (Vp), от който лекарството се елиминира за единица време, за да се отчете елиминирането му от тялото. Разчистване = Елиминиране X Vp.

С увеличаването на клирънса полуживотът намалява, а с увеличаването на обема на разпределение намалява и полуживотът. Клирънсът може също да се използва, за да се опише колко бързо лекарството се движи между отделенията. Лекарството първоначално се разпределя в централното отделение, преди да се разпредели в периферните отделения. Ако първоначалният обем на разпределение (Vc) и желаната концентрация за терапевтичен ефект (Cp) са известни, е възможно да се изчисли натоварващата доза за постигане на тази концентрация:

Натоварваща доза = Cp x Vc

Може да се използва и за изчисляване на болус дозата, необходима за бързо повишаване на концентрацията по време на непрекъсната инфузия: болус доза = (Cnew – Cactual) X Vc. Скоростта на инфузия за поддържане на стационарно състояние = Cp X Клирънс.

Простите режими на инфузия не постигат стабилна плазмена концентрация до най-малко пет пъти на елиминационния полуживот. Желаната концентрация може да се постигне по-бързо, ако болус доза е последвана от скорост на инфузия.